В една лятна утрин пътувам към столична болница, в която брат ми живее последните си дни. Напоследък прекарвам дните си с него в болницата. По това време не живея в София и единствената причина да съм в града е брат ми. В отпуск съм, но тъй като животните не са работа за мен, телефонът ми за пострадали животни е включен, както винаги.
Както пътувам в автобуса, телефонът звъни. Човек е забелязал орел на поляната зад хотел Хилтън. Впечатлена не съм, защото хората често бъркат хищните птици и наричат орел какво ли не... Помислих си "Добре, най-вероятно е мишелов, но дори за мишелов е странно да кацне на поляна в града...".
Човекът не е вече на мястото и това е проблем, защото няма да може да покаже птицата. Аз пътувам към болницата и това е проблем, защото не мога да отида на мястото. Какво да правя? В София трудно се намират хора за странни мисии. Обаждам се на Лазар от Регионална инспекция за околна среда и води София. За Лазар фразите "не мога да излизам от офиса" и "нямам кола" просто не съществуват и точно поради тази причина, той вече не работи в РИОСВ понастоящем.. Та, обаждам се на Лазар и без никакви предисловия казвам "Лазаре, имам спешен случай. Моля те, тръгвай към хотел Хилтън. Хищна птица е кацнала на поляната." Лазар само каза "Разбрано, тръгвам!". Обаждам се и на Добри, бившият ми съпруг, с молба да отива натам, ако има възможност да помогне.
Пътувам към болницата, телефонът ми звъни. Лазар е. "Птицата е скален орел!", казва. "Какво?!?!", отговарям аз. "Птицата е скален орел!", повтаря Лазар, а аз слизам на следващата спирка, която е на близо километър от Хилтън и тичам през платната на шосето... Едвам дишам, заради астмата, но тичам колкото мога и накрая стигам... Хилтън... поляната... Виждам хората скупчили се в единия край и тичам към тях. Лазар и Добри вече са успяли да хванат птицата, а тя е скален орел, млад!!! Боже, не мога да повярвам!...
По някое време най-сетне пристигам в болницата при брат ми, а той за пръв път от дни е в съзнание и ме гледа с жадно втренчени очи. Разказвам му за случката с орела, как съм се изумила, как съм мислила, че не е орел, а то се оказало скален! Брат ми ме слуша и се смее по детски с втренчените си очи...
Тогава не знаех, но историята за орела на поляната в София се оказа последното нещо, което чу и на което се смя моят брат в живота. Същата нощ той си отиде...
Птицата по-късно бе освободена в природата, но предвид факта, че е отгледана от хора, допускам, че най-вероятно е загинала, тъй като не е имала умения да ловува.
Историята на орела я разнищихме впоследствие. Той най-вероятно е малкото орле, което мистериозно изчезна от добре известно на много хора гнездо в същата тази година, малко преди излитането от гнездото. Как се е озовал в София? Хората, които са го откраднали, за да направят от него соколарска птица и го продадат, са го гледали известно време в дом. Неуредени финансови взаимоотношения развалят отношенията на соколарите-търгаши в този тъмен бизнес и единият от тях пуска птиците, които нелегално гледа, на свобода. Потвърждение на това е и фактът, че по същото време в София мистериозно се появиха и други гледани от хора птици, от различни видове. Нищо от това, което пиша сега, няма как да бъде доказано, въпреки че знам конкретно хората, замесени в това, или поне главните действащи лица, добре известни на всички в "природозащитните среди"...
Автор: Любомила Кривошиева ("Дивите Животни")
