За да снимаш диви животни се изисква съвсем различна нагласа. Дори голяма част от фотографите изобщо не разбират този тип снимане, макар повечето фотографски жанрове да имат собствена специфика и също да изискват понякога адски голямо старание, търпение и т.н. В тази статия ще разгледам няколко страни на този жанр, които са доста интересни и го отличават от останалите видове фотография.

Първото, с което искам да започна, е, че снимането на диви животни изисква от автора някои качества, които не всеки фотограф (а и човек) притежава.

Голямо търпение, добър усет за предварителна подготовка и до голяма степен издържливост в различни климатични условия - това са някои от нужните качества за един добър wildlife фотограф. Друго, което искам да добавя, е, че тук ще говорим повече за снимането на диви животни с техника нисък до среден клас, защото за съжаление стандарта на живот в България не позволява на голяма част от хората да закупят тяло за 5 000лв. плюс обектив за още толкова, да речем. Начинаещите фотографи в тази сфера най-често започват с по-нисък клас техника, което прави цялото начинаие още по-трудно, защото един от основните фактори за този тип снимки е дистанцията до обекта.

• Предварителната подготовка спестява време и усилия

Началото на всяка една фото сесия на диво животно започва с известна, но задължителна, предварителна подготовка, която най-вече е свързана с оглед на мястото на снимки, избирането на подходяща позиция, съобразяването със светлинните условия (посока на слънцето приизгрев/залез) и наблюдения на обекта, който ще снимаме. Понякога една такава подготовка може да отнеме дни, дори седмици, колкото и да звучи странно. Понякога дори снимането на само един конкретен вид птица или бозайник изисква да се пропътуват големи разстояния и да се посетят напълно непознати, често доста диви места. Отивайки на едно такова място, осъзнаваш, че трябва първо да се запознаеш с цялата околност и конкретните условия преди да започнеш със самото снимане. Честа грешка е просто да избереш място, което ти се струва подходящо, да се настаниш и да зачакаш. Прекараните месеци и години в дебнене на диви животни ме е накарало да осъзная, че бързането коства повече време. Залягаш на дадено място, започват часове чакане, през които наблюдаваш животното и виждаш,че всъщност то предпочита повече друго място, а не това, което фотографът е избрал. Което означава, че времето в чакане е почти пропиляно и се налага да се преместиш на по-подходящо място, за да имаш шанс за добро заснемане на обекта. И напрактика се оказва, че по този начин си направил нужната предварителна подготовка, но по трудния начин. За да избегнем това ежедневно трябва да се справяме с нетърпението и желанието колкото се може по-бързо да си направим кадрите.

• Най-добрите условия за снимки

Има най-различни виждания по този въпрос. Първо ще се спра на добре познатите и тривиални правила, свързани с подбора на подходящи условия, а след това ще разгледаме и по-нестандартните виждания по въпроса. Във фотографията светлината е един от най-основните фактори, които определят дали даден кадър ще стане както трябва или не. Съобразяването със светлинните условия е много важно за всяка ситуация. По принцип най-предпочитаното време за снимки на диви животни е много рано сутрин, в моментите непосредствено след изгрев до 1-2 часа по-късно. Тук, разбира се, говорим за слънчеви дни, когато силата на светлината е определяща. По това време на сутринта светлината от слънцето е едновременно сравнително слаба и достатъчна за да ни даде нужната скорост за запечатването на това, което виждаме през обектива. Сенките все още са меки и оформят обема на обекта красиво, без да създават прекалено голям контраст и да са причина за големи участъци с прегаряне в кадъра. Оранжевите отенъци насищат цветовете и правят снимката още по-красива. С вдигането на слънцето светлината става все по-силна, контрастът също. Сенките са все по-остри, а бялото - все по-ярко, излизайки извън рамката на хистограмата и предизвиквайки изгорели участъци по кадъра с липса на информация в тях. Облачното време - за снимането на диви животни то не е предпочитаното време, но опитния фотограф знае, че облачното време му дава две много важни неща, които са голям плюс - мека, дифузна светлина, без остри сенки, и много повече време за снимане поради по-умерените светлинни условия. За съжаление тук и минусите са повече - облачното време често не позволява достигането на високи скорости на затвора. Това прави запечатването на високоскоростни моменти доста по-трудно, особено с обективи, които не разполагат с достатъчна светлосила (каквито са повечето нисък и среден клас зуум обективи). Цветовете в кадъра също не са така наситени както при слънчево време. Единият от проблемите при снимане в слънчево време идва когато обектът, да речем птица, е със светло или бяло оперение. Тогава със засилването на светлината, оперението я отразява все по-силно и по-големият контраст предизвиква поява на прегорели участъци (преекспонирана част от кадъра, в която липсва информация). Това се дължи на несъвършенството на фотографската техника и липсата на достатъчно голям динамичен обхват на апарата. В тази връзка едно от важните неща е винаги да следим хистограмата на кадъра (заедно с т.н. highlight warning) и ако преценим, че прекалено големи участъци са преекспонирани, да ги повторим, ако това е възможно, разбира се. За съжаление в wildlife фотографията това рядко е възможно, защото в този случай ние разчитаме на това, че нашите обекти не предполагат за нашето съществуване в близост (или поне не ни считат за заплаха) и съответно не се съобразяват с нас. Именно това прави снимането на животни един от най-трудните жанрове. Тук моментът понякога е всичко.

Един от плюсовете на облачното време е, че горното важи по-слабо и преекспонираните участъци са по-малко.

• Да се слееш с природата

Друг изключително важен фактор за снимането на диви животни е маскировката. В това число влиза използването на най-различни аксесоари - камуфлажни обвивки за обективи, камуфлажни палатки, 3D маскировки за фотографа, камуфлажно пончо, различни видове мрежи, имитиращи естествена растителност и т.н. Лично аз залагам на използването на т.н. камуфлажно пончо, с имитация на листа по него. Колкото и невероятно да звучи на незапознатите, убедил съм се хилядократно във ефективността на този тип маскировка. По-голямата част от птиците бързо свикват с него поради факта, че неправилната форма, която приема, не им е позната и те немогат да определят човека, облечен с него, за заплаха. Разбира се, тук е важно да споменем,че при този тип максировка се изисква абсолютна неподвижност в продължение на десетки минути, дори часове. Мое лично наблюдение и теория е, че има много видове птици и бозайници, които веднъж привикнали с това странно нещо, лежащо пред тях на земята, след това не обръщат внимание ако фотографът си позволи известно мърдане и шаване, дори то да предизвика и лек шум. Много фотографи твърдят, че дори шума от щтракането на затвора предизвиква уплаха и може да накара птицата да отлети. Моите наблюдения са базирани на снимането на диви животни от абсолютно непосредствена близост. Това ще рече, че ако говорим за малки до умерено големи птици, разстоянието от мен до тях е най-често от 2-3 до не повече от 10-15 метра. Никога не съм забелязал щтракането на затвора да предизвиква каквото и да притеснение или уплаха в птица. Виждал съм такова поведение при използването на светкавица и може би по време на потвърждаване на фокуса отапарата, когато то е съпроводено със звука по подразбиране.

• Различни животни от един и същи вид - различно поведение

Ако имате изградена система на снимане за определени видове, то е добре да знаете, че тя може и да не сработи на ново място с други конкретни индивиди. Ще дам един пример - снимате малки бели чапли на язовир, където птиците са крайно плашливи и най-малката промяна в околната среда ги прави крайно неспокойни. След това снимате същия вид птици, но на р.Марица, където групата е толкова спокойна, че дори можете леко да се изправите, за да си разгледате снимките и птиците няма да обърнат особено внимание. Все пак е важно да отбележа, че при различните видове птици това е различно заложено и обстоятелствата играят различна роля. Редките хищни птици, да речем, се славят с огромна предпазливост и голяма наблюдателност. Един царски орел би ви забелязал от стотици метри и не би допуснал човешка близост, освен ако не говорим за овчарят, водещ стадото си всеки ден в околността. Гарванът гробар пък би обърнал внимание и на най-малка разлика в околността, а интелигентността му го прави още по-предпазлив, което значи че за заснемането му са нужни и допълнителни приготовления, както и съобразяване с поведението му. Едно земеродно рибарче пък рязко се отличава със своята непредпазливост. Случвало ми се е да разглеждам снимките си от апарата в седнало положение докато индивид от вида е кацнал на клонче, което аз съм поставил 10 мин. преди това, на 2м. от мен.

• Моралът на снимане във wildlife фотографията

Винаги съм бил щастлив от факта, че не съм ловец. Защото осъзнавам, че ако бях избрал този тип спорт, щях да имам вече прекалено много трофеи. Един истински wildlife фотограф трябва преди всичко да цени природата и да се стреми да помага за нейното опазване. Ако не е запален природозащитник, то поне е важно да осъзнае, че докато снима диви животни, е добре да променя възможно най-малко природата около себе си, защото всичко е свързано. Отстранявайки млади фиданки, които ни пречат, може да променим част от облика на околността и по този начин да попречим на загнездването на нови видове на това място след време. Заснемането на хищни птици най-често изисква влизане в укритие по тъмно и излизане пак по тъмно. Малцина биха приели за нормално прекарването на цял един ден в паянтово укритие някъде в гората, но това е цената, която трябва да бъде платена, за да заснемем птицата и после да покажем колко красива и рядка е тя на останалите хора. А последното е изключително важно за запазване на доброто биоразнообразие у нас. Културата и познанията на хората като цяло е от съществено значение за статуса на нашата природа в бъдещето. Малко хора в България са наясно, че у нас се срещат белоглави и египетски лешояди. Малко хора знаят, че величествената птица в небето е царски орел, който е един от не повече от 30 двойки в България и оцеляването му е под огромна заплаха...

Снимките на гнездо често са приемани с голяма доза упрек от wildlife фотографите, и то соснование. Понякога желанието на човек да заснеме птица, без значение от средствата, с които ще го постигне, надделява. По този начин той подлага на риск обекта на своите снимки, понякога без да го осъзнава. В природата всичко подлежи на неписани закони, които ние не винаги разбираме и вредата, която нанясяме, е много по-голяма отколкото предполагаме.

Изваждането на млада птица от гнездото й, за да бъде поставена на предварително избрано и удобно място, може би би направило кадъра неповторим, фонът - мечта, а обектът ще изглежда умилителен. Но в реалността безпомощната птица може би няма да бъде приета обратно от родителите и така една снимка ще е равна на един живот. В този момент е важно да си зададем въпроса - Струва ли си?!

• Методи и техники на заснемане

Това е тема с доста голям обхват. Различните фотографи прибягват до различни приоми за намирането и заснемането на желаното животно. За разлика от законите при лова, които забраняват редица примамващи средства, тук те са позволени, защото използването им не наранява животното. В много случаи се използват различни видове звуци, които да привлекат мъжкия или женски индивид. Използването на различни видове аромати биха помогнали при бозайници, но интересен факт е, че повечето птици нямат развито обоняние и не разчитат на него, за да намират храната и плячката си. Така че при птиците това не би помогнало. За сметка на това пък всеки wildlife фотограф, който е на "лов" за бозайници (сърни, елени, диви прасета, мечки) трябва да има предвид, че човешката миризма е фактор животното да ни усети много преди ние него. Така че е добре в такава ситуация да имаме предвид няколко неща:

- посока на вятъра - накъде духа, за да знаем какъв е шансът да бъдем усетени по това

- дезодоранти и парфюми - съвсем не е добра практика да се използват по време на снимки на бозайници

- неутрализиращи спрейове - някои ловци ги ползват, за да неутрализират естествената човешка миризма. Ако помагат при лова, биха помогнали и при фотолова.

Често се случва да забележите птицата, която така нетърпеливо сте търсили, кацнала на клон, дънер или нещо друго, в средата на речното корито или язовира, където е далеч от вас и няма как да я снимате. Птиците обичат да кацат на подобни места. Земеродното рибарче, например, е птица, която дебне плячката си от клони или дървета, разположени ниско над водната повърхност. Но какво можем да направим когато мястото, което то си е избрало, е неудобно за нас? Едно доста ефективно и елегантно решение е ние сами да си изберем къде да кацне птицата, поставяйки т.н. кацалка (клонче, пръчка или друго) където на нас ни е удобно. Ако подберем добре мястото, така че да ни е удобно не само на нас, а и на птицата, шансът тя да кацне където ние искаме, е огромен. При птици като пчелоядите, земеродните рибарчета, бреговите лястовици и т.н, това е често срещана практика. Очудващо е колко бързо птиците свикват с тази промяна в средата. Преди да започна да снимам така активно както в последните години, бях чувал, че на птиците са нужни седмици, за да свикнат с току що поставените кацалки. От собствените ми наблюдения мога да кажа, че когато говорим за птици като земеродните рибарчета и пчелоядите, които са едни от най-красивите и най-разпространените птици у нас, времето за свикване с кацалките е доста кратко. На земеродното рибарче са му достатъчни 10-20мин., ако поставим кацалката на маршрут, който то често обикаля. На пчелоядите са им нужни до няколко часа. Важно е да се спомене, че можем да разчитаме на поставената от нас кацалка главно когато в близост няма други удобни места за кацане. Иначе шансът просто намалява и е възможно птицата да е счела мястото, с което е свикнала, за по-удобно и да не обърне внимание на новопоставеното клонче.

Когато говорим за художествена фотография, а не просто за документално заснемане на диви животни, е добре да имаме предвид, че всеки детайл от сцената е важен за крайния резултат. Подборът на естествено изглеждаща и красива кацалка, контрастният и свеж фон, ярките цветове, са фактори, които до голяма степен определят как ще изглежда изходния кадър и дали ще е нещо повече от документална фотография. Друго важно, което трябва да се вземе предвид, е наличието на чуждо човешко присъствие. По нашите водоеми риболовът е силно разпространен и е трудно да се намерят големи участъци от река, където да не срещнем рибари. Изборът на отдалечено от града място за снимки, където нежеланото чуждо присъствие би било случайност, може да ни спести редица безуспешни опити за снимане. Веднъж изплашени птиците може да не се върнат на същото място с часове, дори дни.

• Доброто познаване на дивите животни е важно

Опознаването на различните животни, навиците им и местообитанията им е също много важно когато снимаме в дивата природа. Няколко примера за специфично поведение на различни животински видове:

- земеродно рибарче - обича да каца на клони и дървета ниско над водата, където прекарва минути, понякога часове, в дебнене на рибки. Когато забележи плячката си, със светкавична скорост се спуска от клона, врязва се във водата и изважда рибката. Успеваемостта му е доста голяма

- Малък и голям корморан - това са птици, които прекарват голяма част от времето си във водата, гмуркайки се и ловеейки риба. Понеже са по-масивни от други птици и оперението им задържа повече влага, характерно за тях е, че през определено време се качват на дърво или клони в речното корито, за да се сушат. Това е удобен момент за заснемането им.

От бозайниците сърните и елените ползват едни и същи горски пътеки всеки ден, минавайки по приблизително едно и също време по своите маршрути. Това също е голям плюс ако искаме да наблюдаваме и да снимаме едър дивеч.

За съжаление тези наблюдения са валидни и за ловците, за това няма да продължавам с други такива примери, но е важно да познаваме обектите на нашите снимки, за да можем по-лесно да достигнем до тях.

• Да превърнем дефектите в ефекти

Както вече споменахме, важна част от снимането в дивата природа, е да подберем подходящите условия за снимки. В дивия свят ние се съобразяваме с всичко около нас, там нямаме възможност да контролираме нито "моделите" нито "осветлението". Опитният wildlife фотограф е способен да използва дори най-трудните условия за снимане така че кадрите да бъдат впечатляващи. Понякога мъгливото и снежно време придава особено красива и драматична атмосфера в снимките.

Снимането в контражур е друг интересен момент, който изисква добро познаване и на техниката, с която разполагаме. Някои от най-красивите снимки стават рано сутрин или на свечеряване,когато слънцето е срещу нас и на матрицата или лентата се запечата силует на птица, прорязваща водната повърхност, на фона на златните слънчеви цветове.

• В хармония с природата

Подхождайки комерсиално към снимането на диви животни, прави фотографията почти сигурно обречена на неуспех. За да отразим това, което виждат очите ни, цялата заобикаляща ни красота, за да я видим преди всичко, трябва да обичаме природата и да се научим да я ценим. Трябва да се научим да наблюдаваме...Едно от най-ценните качества, които възпитава wildlife фотографията, е уважението към околната среда. През обектива виждаме неща, които никога не бихме забелязали, задаваме си въпроси, чиито отговори града не може да ни предложи. Учим се да живеем според други, може би по-висши, закони, така както са живели нашите предци преди зараждането на модерната цивилизация.

• Фотографията - път към хората

Лично аз вярвам, че фотографията притежава неизмерима и неизчерпаема сила. Тя е способна да накара човек да се замисли, да промени вижданията си, хобитата си, дори начина си на живот. Като връх на хранителната верига хората поставят себе си по-високо и съобразяването с останалите живи същества остава на заден план. Може би във всеки от нас се крие желание за надмощие над другите видове и ловът за удоволствие е добър пример за това. Аз вярвам, че wildlife фотографията е способна да промени дори това хищническо поведение у човека. Имам приятел, който е от 10-12г. запален ловец. Наскоро започна да снима диви животни и аз с изненада наблюдавам как този тип фотография го променя и с времето ловните му желания остават на заден план, за сметка на стремежа да спечели различен вид трофеи и да ги сподели с всички останали.

WildLife фотографията ни учи да живеем...