Природата е за мен единственото спасение от непрестанната шумотевица и сивота на града, оазис в пустинята и път към душевна хармония. Връзката между човек и природа винаги е съществувала и едва ли има нещо по-естествено от това, но технологичният прогрес и все по-закотвящият ни живот в града изместват баланса. А природата в България е неповторима и все по-малко хора го осъзнават. Изкуството на фотографията е един от малкото начини да запечатаме това, което сме видяли, което ни е въздействало, което ни липсва и за което мислим докато извършваме монотонно градските си дейности. А тези спомени си струва да останат не само в съзнанието ни...
