Все по-често си задавам един въпрос...Накъде отива света, накъде отиваме ние? Не можем да опазим природата си, чистотата на реките си и планините си. Не ценим заобикалящата ни среда, не ценим собствения си живот. Защото природата е свързана с него. Не съумяваме в 21в. да се научим да уважаваме и другите живи същества освен нас...Човекът е на върха на хранителната верига. На върха...Все едно говорим за състезание. Състезание, което несъменно ще спечелим. Но каква ще е наградата накрая? Ще сме самотни победители на подиума на разрухата.
Никога няма да забравя как чух в интернет репликата: "Корморанът е ужасна птица! Изяжда по 1кг. риба на ден след като може да мине с 200гр.".
Нима човек не изяжда всеки ден много повече отколкото е му е нужно? Нима на фона на гладуващите в страните от третия свят не наблюдаваме затлъстяване и наднормено тегло в световен мащаб?!
Стигнали сме дотам да определяме колко ще изяде едно животно, при условие, че то не притежава и едно от всичките наши негативни качества. Животното не е алчно, животното не завижда. То не е лицемер, то не лъже. То не взима повече отколкото му е нужно. То не определя как ще живеят другите животни. То не се стреми да е справедливо, нито е егоист. То просто живее.
Сега веднага някои животновъд ще каже: "Една лисица ще умори в кокошарника всички кокошки наведнъж". А колко често се случва лисица да попадне в гората на 20 кокошки на едно място?! Колко често се случва вълк да попадне на цяло стадо беззащитни овце в истинската, реална природа?! Отговорът е не много често, да не кажа никога. Човек гледа и разсъждава само от собствената си гледна точка. Животното следва само инстинкта си. Примамливата изкуствена ситуация с кокошарника ще провокира хищническия инстинкт на лисицата и тя наистина ще убие повече отколкото има нужда. Но подобни неща се случват само при нарушен баланс и изкуствени условия. А балансът и условията отдавна са променени, и то не към по-добро. Човекът е главната причина за всички промени. И точно той е този, които трябва да си понесе последствията от това. Не може едно бездомно куче да е виновно за това, че е нападнало човек. Без значение дали е наш близък, син, дъщеря и т.н. Да, във всеки у нас ще се породи желание да отмъсти на животно, което е нападнало човек. Но е крайно време да осъзнаем, че не животното е виновно за това. Не мечката е виновна за това, че е нападнала човек, който плаши малките й или събира дърва до бърлогата й. Не помиярът (каква дума само) е виновен за това, че е проявил агресия по време на градското си скитане сред боклуци и липса на храна. Виновен е, човекът, който завзема все повече горски територии. Виновен е отново човекът, който е изхвърлил на улицата домашното си животно. Виновна е държавата, която не отделя ресурс да се справи с бездомните животни.
В какво общество живеем щом е възможно да има хора, които да режат крака на кучета, да ги бесят по мостове или да ги стрелят, просто защото са много?!
Животното не е жестоко. То не наранява от емоция, от чувства. То наранява, за да оживее, за да оцелее. Единствено човек е способен да нарани себеподобен или друго същество по причини различни от нуждата да оцелее.
Как е възможно да се наричаме човечни след като не можем да оценим друг живот освен нашия или този, който ние създаваме? Нима животът на друго същество е по-маловажен? Да, всички ще кажат, че е по-маловажен. Защото ние имаме избор и средства, с които животните не разполагат. Една мечка, която пази малките си, също смята, че животът на човека е по-маловажен. Но тя няма възможност да наложи мнението си. Възможност, която ние притежаваме.
Наскоро чух една реплика, която е подходяща за темата: "С голямата сила идват големи отговорности". Може би точно тези отговорности е нужно да осъзнаем вече...С времето нашата "сила" нараства, защото ние я налагаме за сметка на природата и останалите живи същества. Нараства не заради нашите качества, а заради неравновесието, което сме създали и поддържаме. С времето нашата сила ще изчезне. Защото няма да има с какво да я сравняваме...
" С голямата сила идват големи отговорности"
